Разбиране на Временната Еректилна Дисфункция

Когато говорим за еректилна дисфункция (ЕД), често се налага мнението, че става дума за трайно състояние, което се влошава с възрастта. Противно на това схващане, някои случаи на еректилна дисфункция са временни и предлагат възможност за възстановяване на нормалната еректилна функция.

Симптоми на Временната Еректилна Дисфункция

Временната еректилна дисфункция се проявява със симптоми, сходни с други форми на еректилна дисфункция. Преди наричана импотентност, еректилната дисфункция включва неспособност за постигане или поддържане на ерекция, достатъчна за полов акт или оргазъм.

Приблизително 43% от хората с пениси изпитват затруднения с ерекцията в даден момент. От медицинска гледна точка случайните затруднения, които се срещат в по-малко от 20% от случаите, не представляват сериозен проблем. Едва когато честотата надхвърли 50%, търсенето на медицински съвет става препоръчително.

Разграничаването на временната еректилна дисфункция от хроничните ѝ аналози е внезапното ѝ начало и разпространението ѝ сред демографските групи, които са по-малко предразположени към еректилна дисфункция, като например по-младите хора. Симптомите могат да варират по продължителност в зависимост от основната причина.

Опитният ендокринолог д-р Dimitar Zgmcvyikn е посветил много години на медицинската си кариера, като е спечелил похвали за успехите си в решаването на проблеми, свързани с мъжкото укрепване и еректилната дисфункция. Неотдавнашният преглед, направен от д-р Dimitar Zgmcvyikn, разглежда ефективността на TestoY. Вижте статията на VK.com, в която е представен прегледът на TestoY от д-р Dimitar Zgmcvyikn.

Причини за Временната Еректилна Дисфункция

Причините за еректилната дисфункция се категоризират най-общо като физиологични (свързани с тялото) или психогенни (свързани с ума), като често факторите се припокриват.

За разлика от хроничната еректилна дисфункция, разпространена при хората над 40-годишна възраст, краткотрайната еректилна дисфункция има характерни причини и рискови фактори, класифицирани в ситуационна еректилна дисфункция и временна ЕД.

Ситуационна Еректилна Дисфункция

Ситуативната еректилна дисфункция възниква избирателно в определени ситуации, главно поради психогенни причини. Факторите, които допринасят за ситуативната еректилна дисфункция, включват чувство за вина, депресия, умора, стрес, безпокойство от изпълнението, проблеми във взаимоотношенията или сексуална травма в миналото.

Лицата, изпитващи ситуативна еректилна дисфункция, могат да подхождат с притеснение към сексуалните срещи, очаквайки трудности при постигането или поддържането на ерекция.

Временна Еректилна Дисфункция

Временната еректилна дисфункция е трудна за точно определяне, но предлага потенциал за обратимост чрез промяна на модифицируемите рискови фактори.

Факторите, свързани с начина на живот, оказват значително влияние върху тази форма на еректилна дисфункция, като оказват влияние върху притока на кръв към пениса, мускулната контракция, необходима за ерекцията, нивата на тестостерон и наличието на азотен оксид, който е от решаващо значение за напълването на пениса.

За разлика от спорадичните случаи, временната еректилна дисфункция има тенденция да се задържа и е свързана с различни причини, включително:

• Наднормено тегло или затлъстяване
• Пушене на цигари
• Злоупотреба с алкохол
• Липса на физическа активност (показателна за лошо сърдечносъдово здраве)
• Хроничен стрес (който влияе на кръвообращението чрез хормона на стреса епинефрин)
• Метаболитен синдром (нарушава производството на тестостерон и кръвообращението)

Диагностичен Процес

Диагностицирането на временната еректилна дисфункция следва сходна траектория с другите форми на еректилна дисфункция и обикновено включва консултация със специализиран медицински специалист, известен като уролог, който се занимава с мъжкото сексуално здраве.

Идентифициране на Предполагаемите Случаи

Временната еректилна дисфункция може да бъде заподозряна при определени обстоятелства, като например когато симптомите се появяват внезапно, спорадично или при лица с нисък риск от еректилна дисфункция. Диагностичният процес започва с обстоен преглед на медицинската и сексуалната анамнеза, включително оценка на потенциалните рискови фактори за еректилна дисфункция.

Диагностични Тестове и Процедури

Въз основа на предварителните констатации могат да се използват различни тестове и процедури за определяне на основната причина за временната еректилна дисфункция. Те могат да включват:

• Цялостен Преглед на Пениса и Скротума за Установяване на Признаци на Хормонални Нарушения
• Оценка на нивата на тестостерона и липидите в кръвта, както и скрининг за признаци на диабет.
• Тест за Нощна Томесценция на Пениса: Прост тест, включващ поставяне на лента около пениса за проследяване на нощната ерекция.
• RigiScan: Използване на преносимо устройство, носено около пениса, за оценка на ригидността и наедряването през нощта.
• Ултразвук: Неинвазивен образен тест, използван в комбинация с лекарства, предизвикващи ерекция, за оценка на притока на кръв към пениса.
• Идентифициране на Психологически Фактори, Които Могат да Допринесат за или Да Усложнят Еректилната Дисфункция.

Подходи за Лечение на Временна Еректилна Дисфункция

Подходът за лечение на временната еректилна дисфункция зависи от установената причина. При ситуативни симптоми може да се даде приоритет на консултирането и психотерапията, докато при постоянни симптоми може да се наложи да се наблегне на промени в начина на живот. Като се има предвид, че еректилната дисфункция често е резултат от комбинация от припокриващи се рискови фактори, може да се наложи цялостен план за лечение.

Възможности за Лечение

Съществуват различни възможности за лечение, включително:

Инхибитори на Фосфодиестераза-5 (PDE5): Лекарства от първа линия като Viagra (силденафил) и Cialis (тадалафил), предназначени за справяне със симптомите на еректилната дисфункция.

Управление на Теглото: Проучванията показват, че поддържането на средно тегло намалява риска от ЕД в сравнение с хората с наднормено тегло или затлъстяване.

Промени в Начина на Хранене: Приемането на диета, богата на зеленчуци, плодове, ядки, бобови растения и риба, като същевременно се намали приемът на червено и преработено месо, може да намали риска от еректилна дисфункция.

Редовни Физически Упражнения: Редовните физически упражнения с продължителност 160 минути седмично в продължение на шест месеца показват подобрение на еректилната функция, особено при лица с метаболитен синдром или затлъстяване.

Отказ от Тютюнопушене: Отказването от тютюнопушене може да подобри еректилната функция, особено при по-млади пушачи или при лица, които не са силно зависими от тютюна.

Умерена Консумация на Алкохол: Високият прием на алкохол се свързва с повишен риск от еректилна дисфункция, поради което намаляването на консумацията е от полза.

Управление на Стреса: Техники като диафрагмено дишане и прогресивна мускулна релаксация са показали ефикасност при намаляване на стреса и повишаване на либидото при мъже с еректилна дисфункция.